български english руский

История

Праистория - селищни могили

Със своите изобилни води и вековни гори Казанлъшката долина още от дълбока древност е привличала вниманието на хората и те са изграждали свои постоянни селища в нея. В град Казанлък, в двора на завод "България" бе открита селищна могила от неолитна епоха (6-5 хилядолетие пр.н.е.). Оказа се, че древното селище е просъществувало и през каменно-медната епоха и първата половина на бронзовата епоха (3-то хилядолетие пр.н.е.). То е първият археологически обект в Югоизточна Европа, който разкрива всички фази в развитието на неолитната култура. Откритите над 9000 предмета великолепно илюстрират различните етапи от съществуването на селището. Именно тук бе намерена и най-голямата колекция от примитивни сърпове в цяла Европа.

В селището отделни домове са били дълги около 7 и широки около 6 метра, а между тях е имало тесни улички с широчина до 150 см. В някои от разрушените жилища е намерен инвентар, състоящ се от великолепно шлифовани каменни брадви, тесли, каменни и костени длета, игли и шила от кост, керамични ножове и стъргалки. Глинените съдове са изящно изработени, полирани и украсени с червени шарки и разнообразни геометрични елементи. Открити са също овъглена пшеница, фий и лешници, както и тежести за тъкачен стан и за рибарска мрежа.

Освен домашния инвентар се срещат и култови предмети - триъгълни масички с шахматна украса, човешки фигурки - идоли, изработени от глина и мрамор. Антропоморфните изображения се свързват с култа към плодородието на Майката Земя. Голямо е разнообразието на използваните като накити предмети, изработени от мрамор, глина, кост, бивни на глиган и мидени черупки, донасяни от Средиземно море. Накитите отразяват изтънчения вкус и високия интелект на праисторическите майстори.

Североизточно от с. Черганово, в местността Ливадето, е открита селищна могила, изградена между два по-малки притока на р.Тунджа. Намереното голямо количество керамични фрагменти показват, че могилата датира от периода на каменно-медната епоха - края на 5-тото хилядолетие пр.н.е.

При строеж на училище в с.Габарево е разкопана селищна могила, от която са проучени отделни пластове. Основната част от намерените там материали са предоставени на музей "Искра" от известния български писател Чудомир. Това са изящни съдове с богата орнаментална украса, оръдия на труда, изработени от кост, от кремък и други видове камък, глинени тежести за рибарска мрежа, както и идолна пластика.

Селищни могили са открити и край селата Ветрен, Крън и гр. Павел Баня.

Античност

Траки - гробници и Севтополис

Праисторическите селища в близост до град Казанлък и селата Габарево, Ветрен, Крън и Черганово свидетелстват за материалното и духовно развитие на хората, живели в тях - едни от най-древните обитатели на нашите зами. Непосредствената връзка и приемственост между тяхната култура и тракийската е обект на изследване, но може да се твърди, че първите жители на долината създават благоприятни предпоставки за заселването й от траките.

Съществен принос в изследването на ранната тракийска култура дадоха разкопките на могилния некропол при с. Долно Съхране - първото проучено тракийско хокерно погребение (при него тялото се поставя в ембрионална поза със свити крайници) в близост до древния град Севтополис. Датировката на обекта е до 8 в.пр.н.е.

През 4-3 в.пр.н.е. горното течение на река Тунджа и Казанлъшката долина влизат в пределите на Одриската държава, чийто владетел е Севт III. Долината играе важна роля в историческото развитие на траките от 4 в.пр.н.е. до елинистичната епоха включително. Казанлъшката гробница, тракийският град Севтополис, Мъглижката гробница и по-късно откритите нови 15 гробници доказват по неоспорим начин високата материална и духовна култура на траките, населявали Казанлъшкия край в онези времена. Тракийският владетел Севт III поддържал добри дипломатически отношения с Атина и се стремял да обедини под властта си няколко тракийски държави. В негова чест поданиците му построили великолепен некропол, при чийто разкопки бяха открити множество слатни, сребърни и бронзови предмети. Според представите на древните траки, всички те били необходими на царя в задгробния живот.

Около 282 г. пр.н.е. Казанлъшката долина е завладяна от келтите, които построяват своята столица Тиле на 12 км от Казанлък. Нашествениците разрушават и опустошават Севтополис, но 80 години по-късно са прогонени от траките.

Столицата на Одриската държава - Севтополис - е построена на левия бряг на р. Тунджа в средата на 4 в.пр.н.е. Древният град бил разположен на площ от около 50 декара и имал форма на неправилен петоъгълник. Градът е разполагал с прави улици, канализация за чиста вода, здрави каменни стени с порти от север и от запад и бастиони с кули, пазещи го от вражески нападения.

В центъра на Севтополис се намирал царският дворец, с обширен площад пред него. На площада се издигала величествена статуя на Севт III, изработена от бронз и поставена върху мраморен пиедестал. След смъртта на царя - според орфическия обичай - главата на статуята била поставена на 7 метра пред входа на храма-гробница край гр. Шипка.

От времето на цар Севт III са открити 7 типа бронзови монети - пръв от всички тракийски владетели той поставял върху тях автентичния си образ. По плавателната река Тунджа одриската аристокрация поддържала редовни търговски връзки с Кабиле и Беломорието, докато от черноморските елински емпериони (тържища) високопоставените траки закупували фини гръцки стоки.

Римска култура в района

Голяма част от тракийските селища продължили да съществуват и през периода между I-IV в.сл.н.е. - по времето, когато над Тракия било установено римско владичество. Новите завоеватели изградили множество укрепления (бургии и президии), стопански постройки (вила рустика) и прокарали мрежа от пътища със стратегическо предназначение. Укрепени селища от епохата на римското владичество са открити край с. Гурково до изхода на прохода Хаинбоаз, край Дъбово и Шипка. Там са намерени цени надписи от II в., които дават сведения за укрепителната дейност на римския император Антоний Пий (138-161 г.) и подчертават важната роля на проходите към долината в онези времена. Крепостта край гр. Шипка е охранявала минаващите през тамошния проход пътници.

През II-IV в. римско селище е съществувало и в пределите на самия град Казанлък. В двора на днешното предприятие ТПК "Обединение" са открити питоси (големи глинени съдове за съхраняване на жито), големи количества битова керамика и множество сребърни монети, сечени от различни римски императори, а това говори, че казанлъшката вила рустика е била използвана дълго време.

В района са останали и построени от римляните пътища, които най-често са ориентирани според кардиналните световни посоки; те са свързани помежду си и влизат в структурата на основните пътища, прокарани във вековете на римското владичество на Балканския полуостров. Често имат каменна настилка и от столетия са известни сред жителите именно като "римски пътища".

Късна античност и Средновековие

Византийско и прабългарско присъствие

През късната античност редица византийски императори извършват усилена строителна дейност в района на различни селища в долината. В своите стратегически планове императорите Юстиниан I и Анастасий отдават важно значение на областта и нейното население. По билата на Средна гора и Стара планина, край днешните селища Гурково, Ветрен, Мъглиж, Енина, Крън, Ръжена, Кънчево, Розово и Бузовград, е изградена мощна верига от крепости, която играе решаваща роля при отбраната срещу набезите на вражески племена. При археологически сондажи са открити тежести за вертикални станове, железни сечива и селскостопански инвентар, а това потвърждава, че край крепостите е кипял стопански живот. Намерените медни и бронзови монети със стойности 20 и 40 нумизми свидетелстват за паричното обръщение в селищата от долината.

Казанлъшкият край влиза в пределите на славянобългарската държава при управлението на хан Омуртаг, около 820 г., когато е сключен 30-годишен мир с Византия.

Втора българска държава - крепости и Крънска хора

По времето на Втората българска държава на територията на селищния град Казанлък възниква българско селище; то е било разположено на левия бряг на Старата река, в пределите на днешната Куленска махала. Освен масивни зидове на сгради, тук са открити християнски погребения от XII и XIII в., късни византийски монети и земеделски сечива.

В близост до центъра на областта около Крън - т,нар, Крънска хора - са се издигали крепости, известни днес като Калето, Челичето и др. Те са играели важна роля в икономическия и политическия живот на долината през Средновековието. Различни са историческите сведения за точното местонахождение на самия средновековен град Крън, но той безспорно се е намирал между днешните села Тъжа и Енина, по южните склонове на Стара планина. Анализът на археологическите находки сочи като най-вероятна хипотезата, че градът се е издигал над днешното село Крън. Тя е подкрепена и от писмени сведения от арабски и гръцки автори, които твърдят, че след освобождението на България от византийско иго, именно Крън играе ролята на областен център на долината, с важни търговски и съобщителни функции. В края на XIII в. градът придобива още по-важно значение, превръщайки се в административен център на независимия феодален владетел деспот Елтимир.

Османско иго и Възраждане

Възникване и разрастване на град Казанлък

Около 1370 г. османските турци завладяват Казанлъшката долина. Първата турска махала е създдена на десния бряг на Старата река, срещу българското селище. За управител е назначен Сараджа паша, чиято задача е да охранява долината и близките проходи. По-късно към турската махала се присъединяват жителите на две близки села - Субашкьой и Томарсала. Най-старият запазен документ от това време е турски надгробен паметник от 1420 г. Името на град Казанлък обаче се споменава още в края на XIV в. в тефтерите на дубровнишкия търговец Бенедето Рести. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби дава сведения, че градът има две медресета, два хамама и 1060 къщи, от които една трета са български.

С разрастването на най-старата махала в града - Куленската - се появява втора махала, Калпакчийската. Тя е разположена в югоизточния край на града. Основните занаяти, които се развиват тук, са калпакчийският (откъдето и произлиза наименованието на махалата) и кожухарският. Малко по-късно възниква и Новенската махала, в която се заселват българи от Копривщица, Калофер, Карлово и други градове от подбалканския район и Средногорието. Последната махала възниква върху част от земеделската земя на града - "на къра".

В размирния период 1790-1830 г. Казанлък няколко пъти е опустошаван от ордите на кърджалиите и даалиите. Като предпазна мярка срещу нападенията на разбойниците жителите издигат около града защитна стена ("шарампол").

Легенди за възникването на град Казанлък

За създаването на град Казанлък се разказват няколко легенди. Според първата легенда завладяването на плодородната Казанлъшка долина станало в края на XIV в. от армията на Сараджа паша, която след превземане на долината избива мъжкото население. Когато османските орди преминали през прохода на с. Змеево, заварили в курията край Старата река само жени и деца. Поселението се било превърнало в един голям "къзханлък" - място, в което живеят жени и деца. От турската дума "къзанлар" ("девойка", "момиче"), дошло и названието на селището. Действително, във всички османски документи, съхранявани в Националната библиотека "Кирил и Методий" името на гр, Казанлък се пише с буквата "ъ" в първата сричка - Къзанлък. Едва в руските военни карти от Руско-турските войни името на града е написано с "а" в първата сричка - Казанлък.

Втората легенда разказва, че турците били възхитени от разкошните градини в долината, в които играели деца и девойки, и поради тази причина нарекли селището "Къзанлъга" - детска градина.

Третата легенда твърди, че по времето на своето царуване турският султан Мурад посетил града и бил посрещнат от група деца, облечени в бяло. Той бил възхитен и възкликнал "Машалла, акча казанлък!" ("Браво, бели хубави деца!").

зареждане
Зареждам... Моля изчакайте!