български english руский

Храмове

Източноправославни храмове

Православна църква "Рождество Христово"

Православна църква 'Рождество Христово'Още отдалече блестят златните кубета на църквата. Тя е построена в стил Московски барок в памет на войните загинали по време на защитата на Шипченския проход. Техните кости се съхраняват в 17 мраморни саркофага в криптата на църквата. В продължение на 57 години български и руски иконописци и художници изписват вътрешността и. Интересни са стенописите, в които освен задължителните библейски сцени, присъстват исторически личности и събития от българската и руската история. Православна църква 'Рождество Христово' Църквата „Рождество Христово", известна в България и като църква на Шипченския манастир, е построена между 1886 и 1902 г. в памет на загиналите в защита на Шипченския проход през Руско - турската война от 1877-1878 г. руски, украински, румънски, молдовски, финландски войници и офицери и български опълченци. Идеята е на Олга Скобелева - майка на един от героите от войната, генерал Скобелев и на известния дипломат граф Николай Игнатиев. Църквата е трикорабна и е построена в стила на руската църковна традиция. Православна църква 'Рождество Христово' Покривите на куполите са позлатени. Има три олтара, посветени на Рождество Христово, св. Александър Невски и св. Николай Чудотворец. Иконостасът му е изработен в Санкт Петербург, а иконите са рисувани от руски монаси в светогорския манастир „Св. Пантелеймон". В камбанарията са монтирани седемнайсет камбани, най-голямата от които тежи близо 12 тона. Седемнайсет са и мраморните саркофази в криптата, които пазят костите на загиналите в боевете в?ойни. В църквата се извършват редовни богослужения, като всяка сутрин и всяка вечер има заупокойна молитва за загиналите. Църквата „Рождество Христово" се посещава от хиляди чуждестранни и български поклонници и туристи.

Храм Св “Троица”

Храм  Св 'Троица'Храм Св “Троица” гр. Казанлък е построен от Одринските братя Георги и Санди Костови, и е осветен на трети март 1834 г. От Търновския митрополит Иларион. Историята на църквата не е изпъстрена с много исторически събития, но все пак има няколко, които трябва да се отбележат като значителни събития и са изиграли важна роля за извисяването на културния живот на града. През 1858 г. Към църквата е имало училище, а 1873 г. Е създадено и читалище. Храм  Св 'Троица'Историческо събитие за храма е, че през месец февруари 1869 г. Апостолът на свободата йеродякон Игнатий – Васил Левски, е взел участие във вечерното богослужение. За да се помни това събитие на 02 март – неделя 2008г. бе поставена на западната стена на храма, паметна плоча с образа на Левски – дарение от казанлъчанина Стоян Кроатошев. В северозападната част на двора се намира камбанарията, която явно е построена по-късно, но не се знае точно кога. Единствената камбана която и до сега се ползва е дарение от Димитър Петков Касъров, и е закупена от Русия.

Катедрален храм "Свети Йоан Предтеча"

Катедрален храм 'Свети Йоан Предтеча'Храмът "Свети Йоан Предтеча" е построен през 1844 година по инициатива и под прякото ръководство на богатия и влиятелен казанлъчанин Стоян Груйоолу, на мястото където от края на ХVIII век се намирал метохът на Хилендарския манастир с килийно училище към него. Храмът е трикорабна базилика и има три престола, посветени на Свети Йоан Предтеча, Свети Йоан Рилски и Свети Харалампий. Иконите му са изработени от тревненски майстори, а иконостасът от майстора от Дебърско, Данаил. Превърнат в хамбар през Руско-турската война, след Освобождението храмът бил възстановяван дълго. В 1896 година е построена нова камбанария, а през 1936 година отново и почти изцяло го изографисват професорите Стефан Иванов, Никола Маринов и Дечко Узунов, с участието на казанлъшките художници Мара Чорбаджийска и Чудомир. Той е най-големият православен храм в Казанлък.

Православна църква "Свети Пророк Илия"

Православна църква 'Свети Пророк Илия'Храмът "Свети Пророк Илия", построен около 1812 година, бил първият православен храм в Казанлък. За да не дразни османлийте, над земята бил само покривът му, а във вътрешността му се слизало по 12 стъпала. Когато броят на българите в най-старата казанлъшка махала - Куленската - се увеличил значително и малката църквичка, която била построена там станала тясна, било решено на нейно място да бъде построена нова църква. Православна църква 'Свети Пророк Илия' Със значителната морална и материална подкрепа на братята Бозвели и с участието на всички куленци, новият строеж, ръководен от майстор Йосиф, бил готов през 1865 г. Църквата имала 5-метров купол с 12 прозорци и почти двуметров железен кръст. В следващите години иконите изработил известният възрожденски художник от Чирпан Георги Данчов - Зографина и на 30 декември 1872 г. митрополит Иларион Макариополски извършил освещаването. През август 1877 г. църквата бил напълно опожарена от турските войски, които преди това убили вътре и около него десетки християни. Възстановявана е продължително и с много трудности до 1936 г, когато нов пожар нанася огромни щети. Оцеляват единствено великолепните работи по купола "Господ Саваот" и "Четиримата евангелисти", дело на известния по това време казанлъшки художник Иван Енчев - Видю. Църквата връща предишния си блясък едва през последните години.

Православна църква "Успение на Прсв. Богородица"

Православна църква 'Успение на Прсв. Богородица'Прекрасният, богато орнаментиран иконостас на храма, един от най-красивите на Балканския полуостров, е изработен от дебърския резбар Васил Аврамов. Най-старите икони са дело на тревненски и дебърски майстори, а останалите - на родения в Одеса художник от Миланската кралска академия М. Бургсер. Църквата е с три престола, посветени съответно на Света Богородица, Свети Атанасий Александрийски и Свети архангел Михаил. Църквата "Успение на Прсв. Богородица" е построена през 1834 г. с парите на богатите и труда на бедните жители от Калпакчийската махала на Казанлък, под ръководството на прочутия майстор от Одрин Санди Костов. През 1836 г със съдействието на известния духовник и просветител Неофит Рилски е открито училище в специално построена към църквата сграда, което е сред първите модерни училища в България. Този храм приютява и първото казанлъшко читалище, основано в края на 1860 г.

Православна църква "Света Троица"

Църквата "Света Троица" е плод на съперничеството между Калпакчийската и Новенската махали в Казанлък и е строен едновременно с църквата "Успение Богородично", като нейно умалено копие, от същите майстори - братята от Одрин Санди и Георги Костови. Зидовете на сградата са каменни, а таванът - от дърво. Иконостасът, владишкият трон и камбаната са подарени от богати казанлъчани. По-голямата част от иконите са рисувани от забележителния казанлъшки възрожденски зограф Петьо Ганин. Църквата е осветена на трети март 1834 г. от търновския владика Иларион. Ръководителят на българската национално - освободителна борба Васил Левски (йеродякон Игнатий) през 1869 г. участвал тук във вечерно богослужение и това значително повишава престижа на тази църква. През Руско-турската война (1877-1878) църквата е ограбена и почти изцяло разрушена, което налага в следващите десетилетия продължителни възстановителни работи. Стенописите в сегашния им вид са дело на художника от Калофер Кирил Кънчев, а рисуваните по стените декоративни елементи напомнят традицийте на пъстрата българска шевица и са изработени от казанлъчанина Стоян Костадинов. При църквата "Света Троица" от 1858 г. има училище, а през 1873 г. е създадено и читалище, поради което тя има значителна роля в развитието на просветния и културния живот на Казанлък.

Православна църква при Девически манастир "Въведение Богородично"

Православна църква при Девически манастир 'Въведение Богородично' Църквата при Девическия манастир "Въведение Богородично" е изградена с руски парични дарения от дебърските строители и резбари Козма, Данаил, Захари и Йосиф. Православна църква при Девически манастир 'Въведение Богородично' Сградата е изключително оригинална с кръстокуполната си конструкция без подпорни колони. Голяма част от украсата и църковната утвар били дарени от Троицко-Сергиевската, Александро-Невската и Киевско-Печорската лаври в Русия. Църквата е богато изографисана с уникални стенописи от трима български възрожденски майстори - поп Павел от гр. Шипка, Георги Данчов - Зографина от Чирпан и казанлъчанина Петьо Ганин. Православна църква при Девически манастир 'Въведение Богородично' Както църквата, така и целият манастирски комплекс сериозно пострадали през Руско-турската война от 1877-1878 г. В манастира били настанени руски военни части и била устроена военна болница. При внезапното второ превземане на Казанлък от турците ранените войници и офицери били избити, заедно с около 340 българи - предимно деца, жени и старци. Следи от ужасното насилие могат да бъдат видяни и сега във вътрешността на църквата. Пред нея, до гробището на загиналите, е издигнат възпоменателен паметник.

Храмове на други религиозни общности

Джамиятa

Джамията Адрес:Казанлък, ул. „Отец Паисий" (край градския пазар) Това е единственият действащ ислямски храм в Казанлък, обявен за паметник на културата. Намира се на десният бряг на Старата река, който в надпис над вътрешната врата е наречен "Ески джамия"(в превод «старата джамия»), поради което старите казанлъчани я познават като "Старата джамия". Джамията Има данни, че построяването й е станало през 1394 - 1412 г. и е обновена е през 1690 г. По-късно е зидана чешмата, след това и минарето от местен майстор - дядо Васил. Отвън сградата не е измазана, а самата зидария е декоративна. Епиграфските паметници на арабски език са ценен извор за обществено - политическата, социално - икономическата, демографската и културната история на Казанлък през периода от началото на 17 до третата четвърт на 19 век.

Евангелска Баптистка Църква

Евангелска Баптистка Църква Адрес : 6100 Казанлък, ул. "Шипченска епопея" 1 Тел.: 00359 (0)431 45117 Основана е през 1884 г. и е първата подобна църква в България. Църквата помага на града и околността с широко развита социална дейност за бедните, сираците и вдовиците от Казанлък и региона. Член е Съюза на Евангелските Бапистки Църкви в България. Службите в храма са: Неделя - 10ч. и 17ч. / Сряда - 18 ч. / Петък - 18 ч. Всяка неделя от 10 ч. се провежда неделно училище. Всеки работен ден от 09 до 13 ч. към църквата работи безплатен медицински кабинет за социално слаби и бедни хора. От 2000 г. до този момент, всяка зима църквата дава обяд за 50 бедни и немощни хора, половината от които са по предложение на община Казанлък. Църквата подпомага с дрехи, обувки, спално и лично бельо, и ученически пособия Помощното училище в с. Ветрен, Училището за глухи деца в гр. Мъглиж, Болницата за деца в с. Бузовград.

Католическа църква от източен обряд "Свети Йосиф"

Адрес :6100 - Казанлък , ул. "Пейо Яворов" №13 тел.: 0431 62115; e-mail: sdbkaz@mail.orbitel.bg Строежът е започнат през 1920 - 1921 г. от епископ Епифани Шанов и отец Йосиф Раданов с преустройство на съществуваща сграда. В храма служат свещеници от католическото монашеско общество Салезианите на Дон Боско. Храмът е посветен на Свети Йосиф и носи неговото име. През 1956 г. дейността на църквата е преустановена и сградата е преустроена в детска градина, но по-късно отново е подновена. Има изграден център за работа с деца и младежи "Оазис"; организират се редица благотворителни акции в партньорство с Община Казанлък. Ред на службите: Сряда, четвъртък и събота - 7.30 ч. / Петък - 17.00 ч. / Неделя - 9.00 ч.

Евангелска Петдесятна Църква "Витания"

Адрес:гр. Казанлък, ул. "Алеко Константинов" 14 офис: 00359 (0) 431 22571; моб. 00359 (0) 887-419225 e-mail: bcc_kazanlak@yahoo.com Молитвеният дом "Витания" е основан през 1932 г. Към нея работят: библейски колеж "Витания" и неделно училище в три възрастови групи. Предстои откриване на социален и медицински център, социална кухня и "АГАПЕ" кафе. Ред на службите: Сряда -18.00 ч. / Неделя- 10.00 ч.

Църква на адвентистите от седмия ден

Адрес : 6100 - Казанлък, ул. "Гурко" № 10 Основана е през 1929 г. и извършва социални дейности като подпомагане на бедни и социално-слаби съграждани чрез ADRA. Ред на службите: Петък 18 - 20 ч. / Събота 10 - 12 и 17- 19 ч.
зареждане
Зареждам... Моля изчакайте!